За книгата: година / „Съжалявам”, чувам гласа на Джъстин. Ръката му напуска кръста ми, но после се връща и усещам, че е мокра. Плача? „Толкова съм наранен от това, което направих“, той прави пауза, подсмърча, но продължава, „Толкова ме е страх да не те загубя и се радвам, че говориш, особено когато казваш името ми.“ Толкова смутен и нежен. Може би за някои това е глупост, но не и за мен. Виждам как растеш и се развиваш. красива си Ти промени живота ми. Лиса... Прости ми.